Котките са истинският биорезонанс – връзката между мъркането, биорезонанса и деветте живота на котките

Домашната котка мърка с честота от 25 до 150 херца (Hz). Повечето от нас могат да чуят мъркането на котките, защото човешкият слух обхваща диапазона от около 20 до 20 000 Hz. Можем също така да усетим вибрациите, както и успокояващия ефект от лежаща в скута ни мъркаща котка. Но мъркането на котката е много повече. Зад това, което за ухото е просто един звук, всъщност се крият множество честоти, представляващи истинска симфония от звуци с една обща цел: възстановяване и хармонизиране на органите. Всъщност мъркането може да обясни легендата, че котките имат девет живота. Нови изследвания показват, че честотите между 20 и 50 Hz, в които попада и котешкото мъркане, увеличават костната плътност. Експериментите показват, че същият честотен диапазон отпуска напрегнатите мускули, a използването на тези ниски честоти при животни и хора със специфични състояния води до заздравяване на костите, облекчаване на остеоартрит, възпаление, следоперативна болка и  заздравяване на рани.

В друг експеримент новоразработено устройство било тествано върху възрастно куче, което загубило способността си да ходи. То не можело вече да бъде лекувано с помощта на конвенционалната ветеринарна медицина и е трябвало да бъде евтаназирано. Затова започнали да лекуват кучето с устройство, което симулира котешко мъркане в продължение на двадесет минути дневно в продължение на три последователни дни. На четвъртия ден кучето възвърнало способността си да ходи самостоятелно и се върнало при своя собственик. Тоест котешкото мъркане е не само признак на самодоволство, а и способност на котките да регенерират костите си. На същия принцип работи и биорезонанса, но с много по-фино настроена честота, която е насочена към хармонизирането на определен орган или пък точно обратното – към унищожаването на определен вирус или паразит. И докато котето може да ни помогне по-бързо да заздравим счупена кост, биорезонансът ще излъчва много по-малък честотен диапазон, за да се справи с различни състояния. Разликата е, че няма да успеем да го чуем, защото човешкия слух е ограничен във възприятието си.